lunes, 9 de enero de 2012

MIS POEMAS TRADUCIDOS AL BÚLGARO POR LA POETA MAGDALENA BOYADZHIEVA






(Del libro "La muerte siempre culmina su trabajo")




От стихосбирката на Фернандо Санчес
"Смъртта винаги завършва работата си"




IV


Persiste el dolor, un dolor de perros,
ha nevado toda la noche y no espero
que te compadezcas o me muestres
al despertar una sonrisa desdibujada


Recuerdo que en la cumbre del amor
mis sentidos eran agujas que marcaban
la libertad en un reloj inmóvil de sigilos,
tus pechos, lunas en llamas que se cimbraban
entre detonaciones dulces de sangre


Aunque sabía que nada nos ataba
¿Dónde estás ahora?
¿Qué maldición me envuelve?


Amor, no mueras,
cada día es un amargo despertar
sin esperanza, ciego de rabia,
sé que más allá de tus brazos
hay un mundo con grietas
en las que se disolverán los deseos
y el amor no ocupará un lugar subrayado.


Pero amor, no mueras nunca.






IV


Устоява болката, една кучешка болка,
валя сняг цяла нощ и не очаквам
да ме съжаляваш или да ми покажеш
на събуждане една безцветна усмивка.


Помня, че на върха на любовта
чувствата ми бяха стрелки, които маркираха
свободата в един часовник спрял от векове,
гърдите ти, луни пламтящи потъваха
сред сладката неравноделнст на кръвта.
Макар да знаех, че нищо не ни свързва...
Къде си сега ?
Какво проклятие ме обгръща ?


Любов, не умирай,
всеки ден е едно горчиво събуждане,
без надежда, заслепен от яда
зная, че отвъд твоите ръце
има един напукан свят,
в който желанията се разлагат
и любовта не е първостепенна.


Но любов, никога не умирай...








XXIII


En mis sueños siempre habita el vacío
que recorro en un vuelo ingrávido
por el olor a misericordia de las noches
Llego hasta el alba
y no tengo a nadie que me espere
hasta la luna se oculta para repudiarme
en un paisaje de sombras
más allá de la muerte


Cae gota a gota una lluvia
que desnuda con lamentos mi alma
y sobrevive el miedo a la inexistencia
Se tensa el vértigo y rozo con los labios
la belleza al perderse
en la luz impalpable de la negación




XXIII


В моите сънища винаги обитава празнотата,
която прекосявам с един безтегловен полет
заради мириса на милостивост на нощите.
Стигам до зората
и няма никой, който да ме очаква.
Даже луната се крие, за да ме прогони
в един пейзаж от сенки
отатък смъртта.


Капка по капка се стича дъжд,
който разголва с въздишки душата ми
и оцелява страха от несъществуването.
Замаян едва докосвам с устни красотата,
за да се изгубя в недоловимата светлина
на отричането.








XXXIII


Eres sólo un verso de mi poema más maldito
donde esperas impaciente el golpe del rayo
para nacer en un acorde a ras de suelo
o amarme de memoria
cuando broten de mi orfandad las lágrimas


Eres sólo un verso hasta que me reclame el tiempo
un eclipse de nubes que ciega los ojos
cuando se encuentran las miradas
y arrojas al vacío las palabras estériles
que supura la muerte


Para enterrar los oscuros mensajes del amor




ХХХIII


Ти си само един стих от най- прокълнатата ми поема
където очакваш нетърпеливо удара на светкавицата,
за да се родиш с един акорд на земята
или да ме обичаш наизуст
когато избликнат сълзите на моето сирачество.


Ти си само един стих докато времето ме поиска,
едно затъмнение от облаци, което заслепява очите
когато се срещнат погледите
и захвърляш в празното стерилните думи,
в забралата гной на смъртта.


За да погребем мрачните послания на любовта.








Това не е стих за смъртта.
Нито пък за еротиката.
Нарцисизмът никога не ме е въодушевявал.
Моята ирония е декор за филм. Макет.
Киносалонът е празен.
Още един ден, който
ще остане незабелязан.




Permanezco en silencio esperando nada
No es un poema sobre la muerte
Tampoco de erotismo
El narcisismo nunca me trasmite euforia


Mi ironía es el decorado para una política
Una maqueta
La sala de cine está vacía
Otro día que pasaré inadvertido








Del libro "Las Diosas esconden su sexo detrás de la luna"


Стихове от стихосбирката 
 " БОГИНИТЕ КРИЯТ ПОЛА СИ ЗАД ЛУНАТА "




LAS DIOSAS OCULTAN SU SEXO
DETRÁS DE LA LUNA


A Mónica López Bordón
poeta y amiga


Las diosas ocultan su sexo detrás
de la luna, recelando remolinos
de estrellas enlutadas y escombros
de infinito


En las noches de plenilunio retoman
la sensualidad murmurando la confusión
en la que las ha sumido la abstinencia
y regresan mostrando su desnudez
ceñida por una lencería de nubes


Entretanto, hierve la sangre
de los dioses y demandan del Olimpo
el semen derrochado en la inútil
algarabía del estrépito




III


На Моника Лопес Бордон
поетеса и приятелка


Богините крият пола си зад луната
боейки се от вихрушките звезди в траур
и останки от безкрайност.


В нощите на пълнолуние чувствеността им
се засилва и оплаквайки се от смущението,
в което ги е вкарало въздържанието,
те се завръщат показвайки своята голота
стегната в бельо от облаци.


Междувременно, ври кръвта на богините
и те изискват от Олимп обилно семе,
което разпиляват разточително
сред глъчка и ненужна врява.








VI


SOLEDAD


En las mujeres que han vivido intensamente
tampoco están las respuestas, las observo
ocultándose en un espanto dramático
o separando los últimos ángulos
con imperceptibles fragmentos de luz


Los ojos del tiempo revelan su desnudez,
si las pregunto sobre el amor, muestran
las heridas del sexo, el perfil del desengaño
y los verdugos


Ahora miran al horizonte confundidas
envueltas en una fe caduca y en su soledad.






VI


САМОТА


И във жените, живели интензивно
не се откриват отговорите, наблюдавам ги
как се укриват в драматична уплаха
или разделят последните ъгли
с недоловими фрагменти светлина.


Очите на времето разкриват тяхната голота,
ако ги питам за любовта, демонстрират
раните си от секса, профила на измамата
и палачите.


Сега гледат към хоризонта объркани
загърнати в една вяра с изтекъл срок
и в своята самота.






Превод от испански Магдалена Бояджиева


Traducción del Castellano al Búlgaro : Magdalena Boyadzhieva









2 comentarios:

Pedro Luis López Pérez dijo...

Maravillosos versos de innegable Amor.Es verdad la muerte siempre culmina su trabajo."El Amor no ocupará un lugar subrayado en un mundo de grietas."...Miedo a la inexistencia.Todo se queda en un verso.
Maravilloso Poema que llega profundamente.Hasta escritos al Búlgaro son bellos en su forma.
La Poesía dedicada a Mónica, mi amiga,tu amiga, es preciosa, como todo lo que ella escribe y recita.
Un saludo.

FERNANDO SABIDO SÁNCHEZ dijo...

gracias amigo Pedro, un fuerte abrazo
Fernando